Житото (лимеца) се е устремил към слънцето. И когато градинарят спре край него – чува една тиха радостна песен… песен за зрънцата, за земята, за зимата, за снега, за пролетта, за нощите, за звездите, за птичите песни, за изгревите, за залезите, за слънчевите лъчи. Като чуе тази песен, градинарят се изпълва с мир и благодарност и си казва: “Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на Земята, благодаря ти за всичко, което си ми дал и за всичко, на което си ме научил. Помогни ми да изпълня туй, което си ми завещал.”
Познавате ли почвата във вашата градина?
Важно е да знаете вида на почвата във вашата градина, защото от него зависи какви растения ще виреят най-добре у вас, а и какви мерки да предприемете, за да подобрите мястото си Песъчливата почва има свойството бързо да се затопля, лесно се проветрява, напоява и обработва. Недостатък е, че бързо се охлажда, не задържа добре вода, ако я наторите с оборски тор той бързо се разлага, отива в дълбочина и трябва да се полива много често. За да подобрите песъчливата почва, използвайте предимно оборски тор, нанасяйте го отгоре и не го заравяйте. Торете с малки количества минерални торове, но по-често. Добре се отразява зеленото торене - заораване на зелена растителна маса от бобови растения, грах, фий, подхранване с чернозем богат на хумус. Хумусно-песъчливата почва е една от най-добрите за обработване. Има свойството трайно да се затопля, проветрява се добре, задържа водата, минералните торове се запазват сравнително дълго време. Недостатък е, че вятърът отвява фините частици и повърхността бързо изсъхва. При торене е добре да заравяте оборския тор, а минерални торове влагайте често и на малки количества. Торфът и разложения оборски тор не се закопават, а се използват като почвено покритие. Глинесто-песъчливата почва е подходяща за много култури, добре се проветрява, задържа много добре минералните торове, оборският тор се оползотворява пълноценно, понася добре и говежди тор, задържа и оползотворява водата, обработва се нормално. Недостатък е, че не запазва дълго влагата, затова се използва почвено покритие, предпазващо я от изсъхване. Глинестата почва задържа много добре водата, запазва и оползотворява много хубаво оборския тор. Недостатък е, че няма добро проветрение, напролет се затопля много бавно, трудно се обработва. За да се подобри дренажът на глинестата почва, в нея се внася смлян варовик с едрина на зърната 0,2 - 5 мм. Блатистата почва добре задържа водата, отлично задържа минерални торове, богата е на хумус, но има тежък механичен състав. Препоръчително е в нея да се внесе ситен варовик, или доломит, за да се получи пропускливо дъно, а в горния почвен слой да се внесе едрозърнест пясък. За да не допуснете грешка при преценката на почвата във вашата градина не трябва да гледате само най-горния слой, обикновено той е обработван и културен, най добре е преценката да се извърши от специалист. Внасянето на торове, борбата с вредителите, сеитбооборота - всичко това повишава почвеното плодородие. Чрез правилна обработка на почвата може да се увеличи дебелината на плодородния пласт и да се запази най-ценният повърхностен слой.
Есенно торене на ябълките
Нуждите на овощните растения от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на поддържане на почвената повърхност, резитбата, величината на добива и др.
Овощните дървета усвояват хранителните вещества чрез абсорбиращите коренови власинки и не-вдървен елите части на младите корени.
Ябълката е особено чувствителна на недостиг на фосфор и калий. За да има през пролетта по-силен и продължителен растеж, тя трябва да се обезпечи с хранителни вещества през предходната година. При торенето трябва да се съобразим с особеностите на усвояване на хранителните вещества. С встъпване в активно плододаване потребностите от тях се увеличават като най- големи са изискванията към хранителния режим на застаряващите дървета.
No comments:
Post a Comment